Морска буря
| Когато морето стане сиво като олово и Посейдон започне да чете своето слово, тогава рибите се крият, вълните ги покриват, а рибарите замръзнали ръцете си потриват. Романтиката остава, но посреща ни страхът, страх ни е да мислим по-далече от носа. Мечтите нaрастват заедно с вълните. Животът ни потъва тайно в дълбините. | |
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Явор Перфанов Всички права запазени
