Jan 22, 2008, 10:54 AM

Морска буря

Poetry » Civic

1.9K 0 9

Когато морето стане сиво като олово
и Посейдон започне да чете своето слово,
тогава рибите се крият, вълните ги покриват,
а рибарите замръзнали ръцете си потриват.

Романтиката остава, но посреща ни страхът,
страх ни е да мислим по-далече от носа.
Мечтите нaрастват заедно с вълните.
Животът ни потъва тайно в дълбините.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Lusi12345 (Людмила Зарева)

Мечтите са тези,които изпълват дните,
те вадят живота от дълбините!
Не унивай,Яворе,
винаги има причина за вяра в победата!
С теб съм!

2008-01-23T06:14:19+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Много е хубаво! Поздрави!

2008-01-22T22:14:16+02:00
тюркоаз (Мариола Томова)

И аз не спирам да мечтая,въпреки, че днес са ми писали
двойка!!!Всичко хубаво, Яворе!!!

2008-01-22T17:24:27+02:00
veil (Далия)

Поздравления!~ Много ми хареса - е, нали е за "дълбините" И дано мечтите ти, да надвишат вълните...
Успех

2008-01-22T16:54:06+02:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Не спирай да мечтаеш и се бори да не потъне живота в дълбините.

2008-01-22T13:01:59+02:00