perfanov (Явор Перфанов)
520 9
Jan 22, 2008, 10:54 AM

Морска буря 

  Poetry » Civilian
1541 0 9
Когато морето стане сиво като олово
и Посейдон започне да чете своето слово,
тогава рибите се крият, вълните ги покриват,
а рибарите замръзнали ръцете си потриват.


Романтиката остава, но посреща ни страхът,
страх ни е да мислим по-далече от носа.
Мечтите нaрастват заедно с вълните.
Животът ни потъва тайно в дълбините.
 


© Явор Перфанов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Мечтите са тези,които изпълват дните,
    те вадят живота от дълбините!
    Не унивай,Яворе,
    винаги има причина за вяра в победата!
    С теб съм!
  • Много е хубаво! Поздрави!
  • И аз не спирам да мечтая,въпреки, че днес са ми писали
    двойка!!!Всичко хубаво, Яворе!!!
  • Поздравления!~ Много ми хареса - е, нали е за "дълбините" И дано мечтите ти, да надвишат вълните...
    Успех
  • Не спирай да мечтаеш и се бори да не потъне живота в дълбините.
  • Мечти и надежда...завинаги с нас!
    с обич, Явор.
  • Никога не преставай да вярваш в мечтите!Поздрави, Яворе!
  • Браво,хубаво си го написал,млади човече!Дано все пак да хванеш златната рибка и внимавай какво си пожелаваш,защото има голяма вероятност да се сбъдне!Ая
  • Да, има нещо вярно, че ни е страх да мислим по-далече от носа, май заради потъването на живота в дълбините. Но, това не ни пречи да мечтаем.
Random works
: ??:??