16 ago 2007, 9:10

Морска идилия

  Poesía
958 0 33


Там, на плажа, край морето,
се препича и се пОти,
дама мисли не за лято,
а за зимнини, компоти.


Лекичък ветрец я лъхна,
за водата зов изпрати,
ала мисли се сервират,
в тройка скара и салата.


Обед стана, сгорещи се.
Рипна потната мадама,
поотръска се, изтри се
и за сандвича се хвана.


Там отсреща я фиксира,
хубавец модерен, с прашки,
сочи и с ръката бира
и протяга се юнашки.


Сандвичово засияла,
отговаря през трохички,
той почерпва я със бира
и обхожда със очички.


А морето... Ех, идилия!
Хъркат двамата на плажа.
Даже няма и вълнички,
та със хлад да ги намажат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...