Aug 16, 2007, 9:10 AM

Морска идилия

  Poetry
962 0 33


Там, на плажа, край морето,
се препича и се пОти,
дама мисли не за лято,
а за зимнини, компоти.


Лекичък ветрец я лъхна,
за водата зов изпрати,
ала мисли се сервират,
в тройка скара и салата.


Обед стана, сгорещи се.
Рипна потната мадама,
поотръска се, изтри се
и за сандвича се хвана.


Там отсреща я фиксира,
хубавец модерен, с прашки,
сочи и с ръката бира
и протяга се юнашки.


Сандвичово засияла,
отговаря през трохички,
той почерпва я със бира
и обхожда със очички.


А морето... Ех, идилия!
Хъркат двамата на плажа.
Даже няма и вълнички,
та със хлад да ги намажат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...