Морска идилия
Там, на плажа, край морето,
се препича и се пОти,
дама мисли не за лято,
а за зимнини, компоти.
Лекичък ветрец я лъхна,
за водата зов изпрати,
ала мисли се сервират,
в тройка скара и салата.
Обед стана, сгорещи се.
Рипна потната мадама,
поотръска се, изтри се
и за сандвича се хвана.
Там отсреща я фиксира,
хубавец модерен, с прашки,
сочи и с ръката бира
и протяга се юнашки.
Сандвичово засияла,
отговаря през трохички,
той почерпва я със бира
и обхожда със очички.
А морето... Ех, идилия!
Хъркат двамата на плажа.
Даже няма и вълнички,
та със хлад да ги намажат.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Костов Все права защищены
Поздрави!
