Лодка се клатушка във морето
със опънато едно платно.
Блъскат я вълните ту игриво,
ту заплашват я със сбръчкано чело.
Старият рибар ту дреме сладко,
ту стряска се и скача на крака,
прозява се, мустака суче бавно
и пали дървената си лула.
Той, цял живот така е свикнал
със въдица в едната си ръка,
да бори се и цепи през вълните
и хвърля котва на познатите места.
Делфините са негови другари,
а вятърът и майка и баща,
насочва го той все направо
и спира, да напомня реалността.
Да бяхме всичките рибари,
животът щеше да е вечен танц,
да се клатушкаме над морските корали
и тънем в приказен захлас!
2010 г.
© Йоана Акрабова Todos los derechos reservados