21 февр. 2018 г., 22:25  

Морска картина

989 2 4

Лодка се клатушка във морето 

със опънато едно платно.

Блъскат я вълните ту игриво,

ту заплашват я със сбръчкано чело.

Старият рибар ту дреме сладко, 

ту стряска се и скача на крака,

прозява се, мустака суче бавно

и пали дървената си лула.

Той, цял живот така е свикнал

със въдица в едната си ръка,

да бори се и цепи през вълните

и хвърля котва на познатите места.

Делфините са негови другари,

а вятърът и майка и баща,

насочва го той все направо

и спира, да напомня реалността.

Да бяхме всичките рибари,

животът щеше да е вечен танц,

да се клатушкаме над морските корали

и тънем в приказен захлас!

 

2010 г.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Акрабова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...