21.02.2018 г., 22:25  

Морска картина

1K 2 4

Лодка се клатушка във морето 

със опънато едно платно.

Блъскат я вълните ту игриво,

ту заплашват я със сбръчкано чело.

Старият рибар ту дреме сладко, 

ту стряска се и скача на крака,

прозява се, мустака суче бавно

и пали дървената си лула.

Той, цял живот така е свикнал

със въдица в едната си ръка,

да бори се и цепи през вълните

и хвърля котва на познатите места.

Делфините са негови другари,

а вятърът и майка и баща,

насочва го той все направо

и спира, да напомня реалността.

Да бяхме всичките рибари,

животът щеше да е вечен танц,

да се клатушкаме над морските корали

и тънем в приказен захлас!

 

2010 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Акрабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...