21.02.2018 г., 22:25  

Морска картина

993 2 4

Лодка се клатушка във морето 

със опънато едно платно.

Блъскат я вълните ту игриво,

ту заплашват я със сбръчкано чело.

Старият рибар ту дреме сладко, 

ту стряска се и скача на крака,

прозява се, мустака суче бавно

и пали дървената си лула.

Той, цял живот така е свикнал

със въдица в едната си ръка,

да бори се и цепи през вълните

и хвърля котва на познатите места.

Делфините са негови другари,

а вятърът и майка и баща,

насочва го той все направо

и спира, да напомня реалността.

Да бяхме всичките рибари,

животът щеше да е вечен танц,

да се клатушкаме над морските корали

и тънем в приказен захлас!

 

2010 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Акрабова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...