Feb 21, 2018, 10:25 PM  

Морска картина

995 2 4

Лодка се клатушка във морето 

със опънато едно платно.

Блъскат я вълните ту игриво,

ту заплашват я със сбръчкано чело.

Старият рибар ту дреме сладко, 

ту стряска се и скача на крака,

прозява се, мустака суче бавно

и пали дървената си лула.

Той, цял живот така е свикнал

със въдица в едната си ръка,

да бори се и цепи през вълните

и хвърля котва на познатите места.

Делфините са негови другари,

а вятърът и майка и баща,

насочва го той все направо

и спира, да напомня реалността.

Да бяхме всичките рибари,

животът щеше да е вечен танц,

да се клатушкаме над морските корали

и тънем в приказен захлас!

 

2010 г.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана Акрабова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...