11 sept 2016, 22:33

Морски нощи 

  Poesía » Filosófica
703 1 4

 

 

Когато плисъка отмерен на вълните

тъче платното на изминалия ден

една след друга сбъдват се мечтите

 луна и самота отново пеят в мен.

 

И както се издига над морето

на гларуса възторженият вик

и бавно в миналото на небето

звездите ще запомнят този миг.

 

Със чайките лети ти моя песен

над морските притихнали вълни

и с нежността на идващата есен

заспалите ни страсти буди.

 

 

 

© Аластор Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??