11.09.2016 г., 22:33 ч.

Морски нощи 

  Поезия » Философска
709 1 4

 

 

Когато плисъка отмерен на вълните

тъче платното на изминалия ден

една след друга сбъдват се мечтите

 луна и самота отново пеят в мен.

 

И както се издига над морето

на гларуса възторженият вик

и бавно в миналото на небето

звездите ще запомнят този миг.

 

Със чайките лети ти моя песен

над морските притихнали вълни

и с нежността на идващата есен

заспалите ни страсти буди.

 

 

 

© Аластор Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??