NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа) NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа)
10 30
8 ene 2022, 20:52

Морски спомен

1.2K 1 3

Целува ме море с горчиви устни

и бързо дръпва се завчас.

А пясъкът с горещите си пръсти

държи ме здраво в свойта власт.

Дори и мидите се разсъбличат 

и ме обсипват с перлен прах

Крещят ми чайките, че ме обичат

и молят ме да литна с тях

В ръце държа вълшебна раковина-

магия крие в своя глас.

Когато аз от тука си замина

тя ще ме връща пак при вас.

13.09.2021

 НадиКа - Н.Тодорова

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Тодорова - НадиКа Todos los derechos reservados

Произведението е включено в:
Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0