8.01.2022 г., 20:52

Морски спомен

1.2K 1 3

Целува ме море с горчиви устни

и бързо дръпва се завчас.

А пясъкът с горещите си пръсти

държи ме здраво в свойта власт.

Дори и мидите се разсъбличат 

и ме обсипват с перлен прах

Крещят ми чайките, че ме обичат

и молят ме да литна с тях

В ръце държа вълшебна раковина-

магия крие в своя глас.

Когато аз от тука си замина

тя ще ме връща пак при вас.

13.09.2021

 НадиКа - Н.Тодорова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....