8 янв. 2022 г., 20:52

Морски спомен

1.2K 1 3

Целува ме море с горчиви устни

и бързо дръпва се завчас.

А пясъкът с горещите си пръсти

държи ме здраво в свойта власт.

Дори и мидите се разсъбличат 

и ме обсипват с перлен прах

Крещят ми чайките, че ме обичат

и молят ме да литна с тях

В ръце държа вълшебна раковина-

магия крие в своя глас.

Когато аз от тука си замина

тя ще ме връща пак при вас.

13.09.2021

 НадиКа - Н.Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...