8 янв. 2022 г., 20:52

Морски спомен

1.2K 1 3

Целува ме море с горчиви устни

и бързо дръпва се завчас.

А пясъкът с горещите си пръсти

държи ме здраво в свойта власт.

Дори и мидите се разсъбличат 

и ме обсипват с перлен прах

Крещят ми чайките, че ме обичат

и молят ме да литна с тях

В ръце държа вълшебна раковина-

магия крие в своя глас.

Когато аз от тука си замина

тя ще ме връща пак при вас.

13.09.2021

 НадиКа - Н.Тодорова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Тодорова - НадиКа Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...