19 abr 2022, 12:01

Мост 

  Poesía
374 0 0

 

 

Ех, понякога тръгвам внезапно

след някакъв неземен стремеж

и загърбвам всичко разпиляно, 

от неугасналия по теб копнеж. 

 

Забравям за хората подмолни

за вас роби на тленността, 

сълза окото ми не ще отрони,

за да покрие с кристал калта.

 

Ще бъда, като леда безчувствен

макар самотен да се топя,

света ми няма да бъде мръсен,

щом в река ще се преродя.

 

И онзи мост на тъжното детство

с плачеща вълна ще руша,

оставил ми страдание зловещо

пред минало, което да теша...

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??