Ех, понякога тръгвам внезапно
след някакъв неземен стремеж
и загърбвам всичко разпиляно,
от неугасналия по теб копнеж.
Забравям за хората подмолни
за вас роби на тленността,
сълза окото ми не ще отрони,
за да покрие с кристал калта.
Ще бъда, като леда безчувствен
макар самотен да се топя,
света ми няма да бъде мръсен,
щом в река ще се преродя. ...