22 abr 2008, 8:30

Мото

2K 0 13

             Мото

                       

                         Остаряваме бавно,

                           неусетно почти...”

                                 Недялко Йорданов

                            „Живейте до насита,

 че кратък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е днешното ми мото.

 

 И винаги забързани,

 с проблеми нерешени,

 тъй се ниже бързо

 щастливото ни време.

 

 А трепетните мигове,

 когато бяхме влюбени –

 днес са семпли стихове,

 с минало забулени.

 

 Годините коварно

 дълбаят по челата,

 а спомените стари

 стягат ни сърцата.

 

 

                            „Живейте до насита,

 че сладък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е краткото ми мото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Русин Катански Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...