Apr 22, 2008, 8:30 AM

Мото

2K 0 13

             Мото

                       

                         Остаряваме бавно,

                           неусетно почти...”

                                 Недялко Йорданов

                            „Живейте до насита,

 че кратък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е днешното ми мото.

 

 И винаги забързани,

 с проблеми нерешени,

 тъй се ниже бързо

 щастливото ни време.

 

 А трепетните мигове,

 когато бяхме влюбени –

 днес са семпли стихове,

 с минало забулени.

 

 Годините коварно

 дълбаят по челата,

 а спомените стари

 стягат ни сърцата.

 

 

                            „Живейте до насита,

 че сладък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е краткото ми мото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Русин Катански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...