Apr 22, 2008, 8:30 AM

Мото

2K 0 13

             Мото

                       

                         Остаряваме бавно,

                           неусетно почти...”

                                 Недялко Йорданов

                            „Живейте до насита,

 че кратък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е днешното ми мото.

 

 И винаги забързани,

 с проблеми нерешени,

 тъй се ниже бързо

 щастливото ни време.

 

 А трепетните мигове,

 когато бяхме влюбени –

 днес са семпли стихове,

 с минало забулени.

 

 Годините коварно

 дълбаят по челата,

 а спомените стари

 стягат ни сърцата.

 

 

                            „Живейте до насита,

 че сладък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е краткото ми мото.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Русин Катански All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...