Мото
Мото
„Остаряваме бавно,
неусетно почти...”
Недялко Йорданов
„Живейте до насита,
че кратък е животът!” –
това, ако попитат,
е днешното ми мото.
И винаги забързани,
с проблеми нерешени,
тъй се ниже бързо
щастливото ни време.
А трепетните мигове,
когато бяхме влюбени –
днес са семпли стихове,
с минало забулени.
Годините коварно
дълбаят по челата,
а спомените стари
стягат ни сърцата.
„Живейте до насита,
че сладък е животът!” –
това, ако попитат,
е краткото ми мото.
© Русин Катански All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
И моето!
"Сега аз искам да живея,
докато в мен гори душата -
ликувам, страдам или пея,
но здраво стъпвам на земята"...
!
-
Да!
-
Дааааа, съгласна съм!
-
"Носете си новите дрехи, момчета" Л. Левчев
-
да наистина-хубаво мото... кратко ясно и дълбоко... и не чак толкова трудно за изпълнение,както изглежда.Поздрави!!!
-
Чудесно мото!
Прекрасен стих!!!
Поздрав
-
"... Безсмъртни ли са нашите души?
Не зная и не ме интересува...
По-важно е, светът да продължи
чрез нашите следи да съществува..."
Гергана Костадинова
......................................................................
Едно намигане към Гергана - нали не те интересува!? -
Живейте до насита- казваш...
Ами аз като нямам насита- дали ще съм безсмъртна? -
Номерът е да се подмладяваш...
-
Нареждам е до теб...
макар, че...неусетно почти остаряхме...
усмихна ме...но с тъжна усмивка...
Хубаво казано и написано!
с обич, Русин. -
Споделям мотото!
С усмивка и поздрав! -
Хубаво мото!
Но нека живеем не със спомените, а с днешния ден!
Хубаво пишеш!
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Защото само веднъж ни се дава живото...