22.04.2008 г., 8:30

Мото

2K 0 13

             Мото

                       

                         Остаряваме бавно,

                           неусетно почти...”

                                 Недялко Йорданов

                            „Живейте до насита,

 че кратък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е днешното ми мото.

 

 И винаги забързани,

 с проблеми нерешени,

 тъй се ниже бързо

 щастливото ни време.

 

 А трепетните мигове,

 когато бяхме влюбени –

 днес са семпли стихове,

 с минало забулени.

 

 Годините коварно

 дълбаят по челата,

 а спомените стари

 стягат ни сърцата.

 

 

                            „Живейте до насита,

 че сладък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е краткото ми мото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русин Катански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...