22.04.2008 г., 8:30

Мото

2K 0 13

             Мото

                       

                         Остаряваме бавно,

                           неусетно почти...”

                                 Недялко Йорданов

                            „Живейте до насита,

 че кратък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е днешното ми мото.

 

 И винаги забързани,

 с проблеми нерешени,

 тъй се ниже бързо

 щастливото ни време.

 

 А трепетните мигове,

 когато бяхме влюбени –

 днес са семпли стихове,

 с минало забулени.

 

 Годините коварно

 дълбаят по челата,

 а спомените стари

 стягат ни сърцата.

 

 

                            „Живейте до насита,

 че сладък е животът!” –

 това, ако попитат,

 е краткото ми мото.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Русин Катански Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...