14 jun 2007, 13:58

МОЯ БЯЛА

Poesía

1K 0 6

МОЯ БЯЛА
                                            на Йосиф,Филип и Иван

Такава те помня -
           с усмихнати хора,
                     приветни градинки
                                и малки кръчмета.
Със старата къща,
           където отколе
                     се сбират и млади,
                                и стари поети.
Тук вятърът даже
          говори във рима,
                      а тихата Янтра
                                легенди разказва.
На всеки таван
            по една муза има
                       и слънцето сякаш
                               не ще да залязва.
Дали си красива?
           Не знам, но си близка,
                      и който ти пие
                              веднъж от водата,
не ще се насити
          в теб, Бяла, да идва!
                     Ти храниш ума
                             и лекуваш душата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Всеки твой стих докосна сърцето!
Поздрави и продължавай да ни радваш!

2007-06-18T10:29:36+03:00
Човек (Анна Станоева)

Много,много хубав стих!Прочетох и останалите,за които също те поздравявам.Радвам се,че си сред нас.А тази Янтра...,тя е цялото ми детство.

2007-06-15T10:18:37+03:00
lucil (Людмила Игнатова)

Поздрави и от мен. Прегледах всички стихотворения – прекрасни са.

2007-06-14T23:43:41+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления,Теменужке!

2007-06-14T16:05:30+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

За съжаление явно, никога не съм ходила в Бяла, но успя да ме развълнуваш и докоснеш душата ми."Тук вятърът даже
говори във рима,
а тихата Янтра
легенди разказва." Много , много красиво! Стихът се лее като водите на "тихата Янтра", а любовта към родното носи не патриотичния патос, а интимността и топлотата на родния дом. Поздравления!

2007-06-14T14:22:13+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0