14.06.2007 г., 13:58

МОЯ БЯЛА

1K 0 6
МОЯ БЯЛА
                                             на Йосиф,Филип и Иван

Такава те помня -
           с усмихнати хора,
                     приветни градинки
                                и малки кръчмета.
Със старата къща,
           където отколе
                     се сбират и млади,
                                и стари поети.
Тук вятърът даже
          говори във рима,
                      а тихата Янтра
                                легенди разказва.
На всеки таван
            по една муза има
                       и слънцето сякаш
                               не ще да залязва.
Дали си красива?
           Не знам, но си близка,
                      и който ти пие
                              веднъж от водата,
не ще се насити
          в теб, Бяла, да идва!
                     Ти храниш ума
                             и лекуваш душата!


            

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Теменужка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Всеки твой стих докосна сърцето!
    Поздрави и продължавай да ни радваш!
  • Много,много хубав стих!Прочетох и останалите,за които също те поздравявам.Радвам се,че си сред нас.А тази Янтра...,тя е цялото ми детство.
  • Поздрави и от мен. Прегледах всички стихотворения – прекрасни са.
  • Поздравления,Теменужке!
  • За съжаление явно, никога не съм ходила в Бяла, но успя да ме развълнуваш и докоснеш душата ми."Тук вятърът даже
    говори във рима,
    а тихата Янтра
    легенди разказва." Много , много красиво! Стихът се лее като водите на "тихата Янтра", а любовта към родното носи не патриотичния патос, а интимността и топлотата на родния дом. Поздравления!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...