14 июн. 2007 г., 13:58

МОЯ БЯЛА

1K 0 6
МОЯ БЯЛА
                                             на Йосиф,Филип и Иван

Такава те помня -
           с усмихнати хора,
                     приветни градинки
                                и малки кръчмета.
Със старата къща,
           където отколе
                     се сбират и млади,
                                и стари поети.
Тук вятърът даже
          говори във рима,
                      а тихата Янтра
                                легенди разказва.
На всеки таван
            по една муза има
                       и слънцето сякаш
                               не ще да залязва.
Дали си красива?
           Не знам, но си близка,
                      и който ти пие
                              веднъж от водата,
не ще се насити
          в теб, Бяла, да идва!
                     Ти храниш ума
                             и лекуваш душата!


            

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теменужка Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки твой стих докосна сърцето!
    Поздрави и продължавай да ни радваш!
  • Много,много хубав стих!Прочетох и останалите,за които също те поздравявам.Радвам се,че си сред нас.А тази Янтра...,тя е цялото ми детство.
  • Поздрави и от мен. Прегледах всички стихотворения – прекрасни са.
  • Поздравления,Теменужке!
  • За съжаление явно, никога не съм ходила в Бяла, но успя да ме развълнуваш и докоснеш душата ми."Тук вятърът даже
    говори във рима,
    а тихата Янтра
    легенди разказва." Много , много красиво! Стихът се лее като водите на "тихата Янтра", а любовта към родното носи не патриотичния патос, а интимността и топлотата на родния дом. Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...