Jun 14, 2007, 1:58 PM

МОЯ БЯЛА

Poetry

1K 0 6

МОЯ БЯЛА
                                            на Йосиф,Филип и Иван

Такава те помня -
           с усмихнати хора,
                     приветни градинки
                                и малки кръчмета.
Със старата къща,
           където отколе
                     се сбират и млади,
                                и стари поети.
Тук вятърът даже
          говори във рима,
                      а тихата Янтра
                                легенди разказва.
На всеки таван
            по една муза има
                       и слънцето сякаш
                               не ще да залязва.
Дали си красива?
           Не знам, но си близка,
                      и който ти пие
                              веднъж от водата,
не ще се насити
          в теб, Бяла, да идва!
                     Ти храниш ума
                             и лекуваш душата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

tanq_mezeva (Таня Мезева)

Всеки твой стих докосна сърцето!
Поздрави и продължавай да ни радваш!

2007-06-18T10:29:36+03:00
Човек (Анна Станоева)

Много,много хубав стих!Прочетох и останалите,за които също те поздравявам.Радвам се,че си сред нас.А тази Янтра...,тя е цялото ми детство.

2007-06-15T10:18:37+03:00
lucil (Людмила Игнатова)

Поздрави и от мен. Прегледах всички стихотворения – прекрасни са.

2007-06-14T23:43:41+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздравления,Теменужке!

2007-06-14T16:05:30+03:00
ТАМИ (Таня Панайотова)

За съжаление явно, никога не съм ходила в Бяла, но успя да ме развълнуваш и докоснеш душата ми."Тук вятърът даже
говори във рима,
а тихата Янтра
легенди разказва." Много , много красиво! Стихът се лее като водите на "тихата Янтра", а любовта към родното носи не патриотичния патос, а интимността и топлотата на родния дом. Поздравления!

2007-06-14T14:22:13+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0