Моя есенна късна любов,
моя песенна,
как протягаш безлистени клони,
унесена
във мечтите на дългите стволове
на тополите,
като ножове светлосиньото горе
проболи!
Моя късна мъглива любов,
моя горестна,
ще се спусне ли слънцето
от просторите,
да разцъфнат в лилавото
минзухарите,
мое тъй желано, тъй последно
начало!
Моя слънчева късна любов
неизстиваща...
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados