Моя есенна късна любов,
моя песенна,
как протягаш безлистени клони,
унесена
във мечтите на дългите стволове
на тополите,
като ножове светлосиньото горе
проболи!
Моя късна мъглива любов,
моя горестна,
ще се спусне ли слънцето
от просторите,
да разцъфнат в лилавото
минзухарите,
мое тъй желано, тъй последно
начало!
Моя слънчева късна любов
неизстиваща...
© Павлина Гатева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
