Моя есенна
Моя есенна късна любов,
моя песенна,
как протягаш безлистени клони,
унесена
във мечтите на дългите стволове
на тополите,
като ножове светлосиньото горе
проболи!
Моя късна мъглива любов,
моя горестна,
ще се спусне ли слънцето
от просторите,
да разцъфнат в лилавото
минзухарите,
мое тъй желано, тъй последно
начало!
Моя слънчева късна любов
неизстиваща...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
