Моя лудост
Не намирам покой без теб във нощта,
само ти си лекарство за моята лудост,
когато успея за час да заспя,
при тебе се връщам в съня.
Не намирам покой без теб през деня,
виждат само теб моите очи,
сляп, ходя по пътища стръмни,
не намирам покой, помогни!
И ти, душá, спри да болиш,
в илюзия ще се удушиш
сърце, спри да крещиш,
не можеш да я събудиш!
Далече е не чува, че скърбиш!
Hе можеш да заспиш,
боли, нали нея боготвориш,
затова вечно ще кървиш!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Калоян Димитров Todos los derechos reservados
