Не намирам покой без теб във нощта,

само ти си лекарство за моята лудост,

когато успея за час да заспя,

при тебе се връщам в съня.

Не намирам покой без теб през деня,

виждат само теб моите очи,

сляп, ходя по пътища стръмни,

не намирам покой, помогни!

И ти, душá, спри да болиш,

в илюзия ще се удушиш

сърце, спри да крещиш,

не можеш да я събудиш!

Далече е не чува, че скърбиш!

Hе можеш да заспиш,

боли, нали нея боготвориш,

затова вечно ще кървиш!