29 ago 2006, 9:09

Моя пролет

  Poesía
813 0 0

МОЯ ПРОЛЕТ

 

    Пролетта ме погали по бузата

    с нежна длан като младо момиче

    и видях се как редом със музата

    през цъфтяща поляна пресичам.

 

    И видях как до вчера по калните

    сиви улици, дворове сиви,

    птички ведро поеха пак псалмите

    и деца си играят щастливи.

 

    Виждах още в дърветата клоните,

                преди ден оголели, нещастни        
                           пчелен рой със бръмчене как гони се

     първи цвят да събира прекрасен.

 

     А нагоре в планинските бързеи

     още плуват си острови снежни,

     после стапят телата измръзнали

     и в кристали превръщат се нежни.

                Всичко туй щом видях на душата ми

     стана весело, радостно, леко
                моя пролет, как сгряваш сърцата ни

     и зареждаш пак с вяра човека!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Станимир Власакиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...