29 авг. 2006 г., 09:09

Моя пролет

808 0 0

МОЯ ПРОЛЕТ

 

    Пролетта ме погали по бузата

    с нежна длан като младо момиче

    и видях се как редом със музата

    през цъфтяща поляна пресичам.

 

    И видях как до вчера по калните

    сиви улици, дворове сиви,

    птички ведро поеха пак псалмите

    и деца си играят щастливи.

 

    Виждах още в дърветата клоните,

                преди ден оголели, нещастни        
                           пчелен рой със бръмчене как гони се

     първи цвят да събира прекрасен.

 

     А нагоре в планинските бързеи

     още плуват си острови снежни,

     после стапят телата измръзнали

     и в кристали превръщат се нежни.

                Всичко туй щом видях на душата ми

     стана весело, радостно, леко
                моя пролет, как сгряваш сърцата ни

     и зареждаш пак с вяра човека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станимир Власакиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...