Aug 29, 2006, 9:09 AM

Моя пролет

  Poetry
807 0 0

МОЯ ПРОЛЕТ

 

    Пролетта ме погали по бузата

    с нежна длан като младо момиче

    и видях се как редом със музата

    през цъфтяща поляна пресичам.

 

    И видях как до вчера по калните

    сиви улици, дворове сиви,

    птички ведро поеха пак псалмите

    и деца си играят щастливи.

 

    Виждах още в дърветата клоните,

                преди ден оголели, нещастни        
                           пчелен рой със бръмчене как гони се

     първи цвят да събира прекрасен.

 

     А нагоре в планинските бързеи

     още плуват си острови снежни,

     после стапят телата измръзнали

     и в кристали превръщат се нежни.

                Всичко туй щом видях на душата ми

     стана весело, радостно, леко
                моя пролет, как сгряваш сърцата ни

     и зареждаш пак с вяра човека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Станимир Власакиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...