7 ago 2006, 20:52

моя свят...

  Poesía
905 0 0
В моят свят не исках да те пускам,
но най-нахално го превзе.
Със думичка не ме попита
и силата ми ти отне.
Счупи стените на сърцето,
проби повърхностите и ме обнови.
Помислих, че си още малък,
но в мен живота съживи.
Във моят свят те пуснах, мили,
постой за мъничко поне.
Когато искаш, влизай и излизай,
а аз ще бъда глезено дете.
Във моят свят те пуснах,
ала ти си тръгваш.
Почакай, още малко остани!
Със тебе искам аз да бъда,
във твоя свят вземи ме ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...