7.08.2006 г., 20:52

моя свят...

904 0 0
В моят свят не исках да те пускам,
но най-нахално го превзе.
Със думичка не ме попита
и силата ми ти отне.
Счупи стените на сърцето,
проби повърхностите и ме обнови.
Помислих, че си още малък,
но в мен живота съживи.
Във моят свят те пуснах, мили,
постой за мъничко поне.
Когато искаш, влизай и излизай,
а аз ще бъда глезено дете.
Във моят свят те пуснах,
ала ти си тръгваш.
Почакай, още малко остани!
Със тебе искам аз да бъда,
във твоя свят вземи ме ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...