моя свят...
но най-нахално го превзе.
Със думичка не ме попита
и силата ми ти отне.
Счупи стените на сърцето,
проби повърхностите и ме обнови.
Помислих, че си още малък,
но в мен живота съживи.
Във моят свят те пуснах, мили,
постой за мъничко поне.
Когато искаш, влизай и излизай,
а аз ще бъда глезено дете.
Във моят свят те пуснах,
ала ти си тръгваш.
Почакай, още малко остани!
Със тебе искам аз да бъда,
във твоя свят вземи ме ти!
© Александра Матеева All rights reserved.