моя свят...
но най-нахално го превзе.
Със думичка не ме попита
и силата ми ти отне.
Счупи стените на сърцето,
проби повърхностите и ме обнови.
Помислих, че си още малък,
но в мен живота съживи.
Във моят свят те пуснах, мили,
постой за мъничко поне.
Когато искаш, влизай и излизай,
а аз ще бъда глезено дете.
Във моят свят те пуснах,
ала ти си тръгваш.
Почакай, още малко остани!
Със тебе искам аз да бъда,
във твоя свят вземи ме ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены