dansyto (Данаил Таков)
804 3686
11 may 2018, 1:41  

Моя свят 

  Poesía » De amor, Filosófica, Otra
399 2 6

Недей ми казвай колко ме обичаш,

недей да ме замеряш със мечти,

недей да обещаваш, че ще тичаш

до мен, когато всичко заболи.

 

Защото думите ти ще се пръснат

като балони в празничната нощ.

И без откат в душите ще ни блъска

с кинжала си „палачът“ своя „гост“.

 

Нека съдбата сам да ме превежда

през болката, горчилката, гнева.

Ще избуя от крехката надежда,

покажеш ли, че Ти си ми света!

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • !!!
  • Хубаво...
  • Благодаря ви за мненията, Маргарита, Елка, Пепи! Делата са мерило, не думите! Поздрави!
  • Така е, подкрепата дава сили. Привет, Дани!
  • Подкрепата е най-важна в трудни моменти. Хареса ми стиха!
  • Хубаво е. Но, няма лошо и да ти казва. Понякога ни е толкова трудно да погледнем в страни и да видим кой се бори до нас и ни проправя път! А той е там. Брани ни, подлага рамо, подкрепя ни и тайно бърше сълзи, превъзва раните си. И това, защото иска към щастието си да продължим да вървим! Защо ли? Защото нашето щастие е и тяхно! Нещастието - също!
Propuestas
: ??:??