Недей ми казвай колко ме обичаш,
недей да ме замеряш със мечти,
недей да обещаваш, че ще тичаш
до мен, когато всичко заболи.
Защото думите ти ще се пръснат
като балони в празничната нощ.
И без откат в душите ще ни блъска
с кинжала си „палачът“ своя „гост“.
Нека съдбата сам да ме превежда
през болката, горчилката, гнева.
Ще избуя от крехката надежда,
покажеш ли, че Ти си ми света!
© Данаил Таков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
