МОЯ – ТВОЙ

Тишина край мен звучи

и донася щастие в сълзи.

Твоя лик във мен блести

и напомня за нощта ни.

Душата ми – отдавна твоя,

позна във оня миг покоя

и пред иконата на аналоя,

моля себе си да бъдеш моя!

Само моя!

Очите си за теб затварям,

сърцето с нежност аз отварям

и във пламък тих изгарям –

„Едно сме“ винаги повтарям!

Всеки недостатък в мисълта ти,

ще превърна в сила на духа ти!

А всяка слабост, дето ме разпъти,

ще претвориш с любов във пъти!

Сега, любима, желая да си тук,

да приглушим светлина и звук,

и както никой досега, дотук –

единствен да съм аз, не друг!

Задръж ме вечно в твоя скут!

Сгрей ме с жарка топлина,

обгърни ме, както небе – луна,

и нека да докажем на света:

невъзможно няма в любовта!

Мечтите реалност са сега!

20-22.X.2011

Камен Тодоров ©