Jun 24, 2017, 2:02 PM

Моя – Твой

  Poetry » Love
758 0 0

МОЯ – ТВОЙ

 

 

Тишина край мен звучи

и донася щастие в сълзи.

Твоя лик във мен блести

и напомня за нощта ни.

 

Душата ми – отдавна твоя,

позна във оня миг покоя

и пред иконата на аналоя,

моля себе си да бъдеш моя!

 

Само моя!

 

Очите си за теб затварям,

сърцето с нежност аз отварям

и във пламък тих изгарям –

„Едно сме“ винаги повтарям!

 

Всеки недостатък в мисълта ти,

ще превърна в сила на духа ти!

А всяка слабост, дето ме разпъти,

ще претвориш с любов във пъти!

 

Сега, любима, желая да си тук,

да приглушим светлина и звук,

и както никой досега, дотук –

единствен да съм аз, не друг!

 

Задръж ме вечно в твоя скут!

 

Сгрей ме с жарка топлина,

обгърни ме, както небе – луна,

и нека да докажем на света:

невъзможно няма в любовта!

 

Мечтите реалност са сега!

 

 

20-22.X.2011
Камен Тодоров ©

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камен Тодоров All rights reserved.

За мултимедийна визуализация, моля отворете: www.vbox7.com/play:3f871e7a43

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...