3 jul 2008, 10:10

Моя вечернице

1.2K 0 19

това е цветето Вечерница

 

(на един скъп на сърцето ми човек - къса мъжка сълза - да се помни!)

 

Ясна звездице, звездице-вечернице,

сриват се в нас уморени стени...

Ние със теб към земята потекли сме -

два звездопада от слети души.

Възрастни хора сме вече в очите си,

а като глупави малки деца -

аз с пръсти черни да бруся черниците,

с мокри ресници от плакане - тя.

Крачат след нас и порастват децата ни.

Всяко поело е Млечния път.

Светли проблясват в албума лицата им -

нашата гордост и нашият кръст.

Моя звездице, звездице-вечернице!

Стели се пътят ни в звездния прах...

Свети ли бяхме или пък грешници -

нека претеглят несторили грях...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...