Моя вечернице
това е цветето Вечерница
(на един скъп на сърцето ми човек - къса мъжка сълза - да се помни!)
Ясна звездице, звездице-вечернице,
сриват се в нас уморени стени...
Ние със теб към земята потекли сме -
два звездопада от слети души.
Възрастни хора сме вече в очите си,
а като глупави малки деца -
аз с пръсти черни да бруся черниците,
с мокри ресници от плакане - тя.
Крачат след нас и порастват децата ни.
Всяко поело е Млечния път.
Светли проблясват в албума лицата им -
нашата гордост и нашият кръст.
Моя звездице, звездице-вечернице!
Стели се пътят ни в звездния прах...
Свети ли бяхме или пък грешници -
нека претеглят несторили грях...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
