ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
Jul 3, 2008, 10:10 AM

Моя вечернице

  Poetry » Love
1.2K 0 19

това е цветето Вечерница

 

(на един скъп на сърцето ми човек - къса мъжка сълза - да се помни!)

 

Ясна звездице, звездице-вечернице,

сриват се в нас уморени стени...

Ние със теб към земята потекли сме -

два звездопада от слети души.

Възрастни хора сме вече в очите си,

а като глупави малки деца -

аз с пръсти черни да бруся черниците,

с мокри ресници от плакане - тя.

Крачат след нас и порастват децата ни.

Всяко поело е Млечния път.

Светли проблясват в албума лицата им -

нашата гордост и нашият кръст.

Моя звездице, звездице-вечернице!

Стели се пътят ни в звездния прах...

Свети ли бяхме или пък грешници -

нека претеглят несторили грях...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0