ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
855 4423
Jul 3, 2008, 10:10 AM

Моя вечернице 

  Poetry » Love
1015 0 19

това е цветето Вечерница

 

(на един скъп на сърцето ми човек - къса мъжка сълза - да се помни!)

 

Ясна звездице, звездице-вечернице,

сриват се в нас уморени стени...

Ние със теб към земята потекли сме -

два звездопада от слети души.

Възрастни хора сме вече в очите си,

а като глупави малки деца -

аз с пръсти черни да бруся черниците,

с мокри ресници от плакане - тя.

Крачат след нас и порастват децата ни.

Всяко поело е Млечния път.

Светли проблясват в албума лицата им -

нашата гордост и нашият кръст.

Моя звездице, звездице-вечернице!

Стели се пътят ни в звездния прах...

Свети ли бяхме или пък грешници -

нека претеглят несторили грях...

 

© Красимир Дяков All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??