9 oct 2018, 11:52  

Есен моя

  Poesía » Otra
1.1K 3 10

Моя лекокрила златна есен,

в шепите ми детски се събираш.

Ти летиш! От клони лист понесен...

Тихичко в сърцето ми се спираш.

 

Моя преживяна златна есен,

там далече някъде шумиш.

Пееш свойта тъжна песен,

в късен ден отново ме тешиш.

 

Моя замечтана златна есен,

спряла там на заник зад баѝра.

Волен тичам пак по друма тесен,

дядо вика, стадото прибира...

 

Моя пожелана златна есен,

в себе си те пазя кат' завет.

Нека бъда с тихата ти песен

докато замина си по своя ред.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря,Ирина!
  • Колкото и красива да е есента,тя все навява тъга,като нещо,което се знае,че ще изчезне....И защо повече автори се вдъхновяват и "възпяват" нея?!А края на стиха ти звучи повече от тъжно,Хари!
  • Сърдечно благодаря,Руми!
  • Красиво и с много обич си описал своята есен, Хари! Насладих се! Поздравявам те!
  • Благодаря,Веси,Кате!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...