Есен моя
Моя лекокрила златна есен,
в шепите ми детски се събираш.
Ти летиш! От клони лист понесен...
Тихичко в сърцето ми се спираш.
Моя преживяна златна есен,
там далече някъде шумиш.
Пееш свойта тъжна песен,
в късен ден отново ме тешиш.
Моя замечтана златна есен,
спряла там на заник зад баѝра.
Волен тичам пак по друма тесен,
дядо вика, стадото прибира...
Моя пожелана златна есен,
в себе си те пазя кат' завет.
Нека бъда с тихата ти песен
докато замина си по своя ред.
© Хари Спасов All rights reserved.
