9.10.2018 г., 11:52 ч.  

Есен моя 

  Поезия » Друга
683 3 10

Моя лекокрила златна есен,

в шепите ми детски се събираш.

Ти летиш! От клони лист понесен...

Тихичко в сърцето ми се спираш.

 

Моя преживяна златна есен,

там далече някъде шумиш.

Пееш свойта тъжна песен,

в късен ден отново ме тешиш.

 

Моя замечтана златна есен,

спряла там на заник зад баѝра.

Волен тичам пак по друма тесен,

дядо вика, стадото прибира...

 

Моя пожелана златна есен,

в себе си те пазя кат' завет.

Нека бъда с тихата ти песен

докато замина си по своя ред.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??