27 jul 2008, 21:13

моят ден

  Poesía » Otra
1.3K 0 21

Този ден е бездна празна,

просмуква всеки атом в мен;

превръща ме в пихтия мазна;

заспивам всяка вечер натрошен.

 

...и будя се отново с болка.

 

...и пак си лягам с плач и леден.

 

Безкрайно дълъг ден, на ролка,

накъсван от нощта поредна.

 

 

...

Болката умира в дрямката...

А слънцето с усмивка

възкресява

я.

 

 

 

ПИСНА МИИИИИИ!!!!!!!!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йордан Серафимов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • да, и се нарича меланхолия.
  • Това е друго - не е период...То си е част от тебе и не можеш да го изгониш - дори когато си щастлив...така си се раждаш и с него умираш...
  • И аз претърпях един такъв гадничък период от живота си. Всичко ми беше криво, мразех въздуха дори! Така че, горе главата и само за хубави неща! Много ме кефиш!
  • на място на което не си бил няма как да се върнеш. можеш само да отидеш.
  • не бързам, и на мен ми харесва на дъното. всъщност не знам дали искам да изплувам, - какво е там горе, ще ми хареса ли? не съм бил там.

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...