моят ден
Този ден е бездна празна,
просмуква всеки атом в мен;
превръща ме в пихтия мазна;
заспивам всяка вечер натрошен.
...и будя се отново с болка.
...и пак си лягам с плач и леден.
Безкрайно дълъг ден, на ролка,
накъсван от нощта поредна.
...
Болката умира в дрямката...
А слънцето с усмивка
възкресява
я.
ПИСНА МИИИИИИ!!!!!!!!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йордан Серафимов Всички права запазени
