27 июл. 2008 г., 21:13

моят ден 

  Поэзия » Другая
1168 0 21
Този ден е бездна празна,
просмуква всеки атом в мен;
превръща ме в пихтия мазна;
заспивам всяка вечер натрошен.
...и будя се отново с болка.
...и пак си лягам с плач и леден.
Безкрайно дълъг ден, на ролка,
накъсван от нощта поредна.
...
Болката умира в дрямката...
А слънцето с усмивка
възкресява ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Серафимов Все права защищены

Предложения
: ??:??