10 ene 2011, 16:20

Моят дъб

  Poesía » Otra
2K 0 18

По познатата пътечка

днес изкачвах се полечка.

И не сещах хич умора.

Зная – ей го там по-горе,

след стотина крачки само

ще положа морно рамо

на приятеля си стар.

За минутки пет макар

ще поспра, облегнал гръб.

Зная – там е Моят Дъб...

Ала вместо мощен ствол,

тъжно само дънер гол

ме посрещна там, уви.

Как сърцето ми се сви!

Нечия ръка злосторна

бе отсякла теб до корен,

Дъбе Мой, и сякаш мен.

Бе един живот сломен.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борко Бърборко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Супер, а аз като малка имах един орех на село, който отсякоха и също ми беше мъчно и написах стихо.
  • Боре...как само те разбирам...
    дървото е като човека, заболя ме и мен душата..
    великолепно стихотворение...сърдечно..
  • много добро стихотворение ,Борко...!
    нямаш я предишната опора от приятел...тежко е...!
  • Многозначен е твоят дъб, Борко!
    Поздравления за силата на внушението!
  • Може би е добре да се насади ново дръвче. Тъжно е , но това е живота. Поздравления за погледа и изказа!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...