Моят дъб

Поэзия » Другая

2K 0 18

По познатата пътечка

днес изкачвах се полечка.

И не сещах хич умора.

Зная – ей го там по-горе,

след стотина крачки само

ще положа морно рамо

на приятеля си стар.

За минутки пет макар

ще поспра, облегнал гръб.

Зная – там е Моят Дъб...

Ала вместо мощен ствол,

тъжно само дънер гол

ме посрещна там, уви.

Как сърцето ми се сви!

Нечия ръка злосторна

бе отсякла теб до корен,

Дъбе Мой, и сякаш мен.

Бе един живот сломен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Tangerine (РоузМадърColdRevenge)

Супер, а аз като малка имах един орех на село, който отсякоха и също ми беше мъчно и написах стихо.

2011-01-19T09:00:44+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Боре...как само те разбирам...
дървото е като човека, заболя ме и мен душата..
великолепно стихотворение...сърдечно..

2011-01-16T18:27:33+02:00
ДВАТА_ВЪЛКА (АГОП КАСПАРЯН)

много добро стихотворение ,Борко...!
нямаш я предишната опора от приятел...тежко е...!

2011-01-16T09:08:12+02:00
Eia (Росица Танчева)

Многозначен е твоят дъб, Борко!
Поздравления за силата на внушението!

2011-01-16T08:49:34+02:00
bojenski (Иван Иванов)

Може би е добре да се насади ново дръвче. Тъжно е , но това е живота. Поздравления за погледа и изказа!

2011-01-15T11:38:25+02:00